Света София“ (на гръцки: Ἁγία Σοφία; на латински: Sancta Sophia;

 „ Света София “ (на гръцки: Ἁγία Σοφία; на латински: Sancta Sophia; на турски: Aya Sofya) или „ Църква на светата Премъдрост Божия “ е монументална социална постройка в Истанбул, Турция. Била дълго време християнска катедрала, по-късно измежду основните джамии на Константинопол и през днешния ден продължава да работи като джамия.

 Църквата служи дълги години като християнска катедрала, а по-късно като една от основните джамии на Константинопол. През 1934 година Мустафа Кемал Ататюрк афишира постройката за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити отначало, само че са непокътнати и ислямските промени. Храмът беше музей и се посещаваше от туристи от целия свят.

Най-големият храм в Древността - бързо издигнат

 Първоначално издигната през 360 година, църквата е разрушавана на 2 пъти при публични вълнения, като актуалната постройка е издигната в интервала 532-537 година при император Юстиниан I по план на Исидор от Милет и Антимий от Трал, известни по това време теоретици в архитектурата и математиката. Императорът им слага доста амбициозната задача да се сътвори най-големият и популярен храм в историята. За задачата не са пестени никакви средства и църквата е приключена в извънредно къс период под зоркия надзор на самия Юстиниан.

Най-скъпите материали за най-впечатляващата черква

 Използвани са скъпи материали от територията на цялата империя. Цялата сърцевина на църквата е облицована със златни мозайки и скъпи типове мрамор. Много от мраморните колони са докарани от остарели езически храмове от антични градове в Мала Азия. Строежът ѝ изпразва имперската хазна. Впечатляващо инженерно достижение за времето си, „ Света София “ в продължение на хилядолетие, до построяването на Севилската катедрала през 1520 година, е най-голямата черква в света, а през днешния ден е четвъртата по повърхност. При осветяването на църквата на 27 декември 537 година съгласно преданието Юстиниан изрича думите „ Соломоне, аз те надминах! “, имайки поради Храма на Соломон в Йерусалим. Смятана за най-яркия пример на византийската архитектура, тя оказва доста въздействие и върху монументалната архитектура през Османската ера.

От къде идва името ѝ?

 Въпреки че нормално е наричана просто „ Света София “, църквата не е отдадена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия, божествената страна на Исус Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос. След нашествието на кръстоносците през 1204 година църквата е плячкосана и доста скъпи предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни обкови на иконостаса и вратите, а самият храм е осквернен. В интервала на Латинската империя (1204-1261 г.) в църквата се е изпълнявал католически ритуал.

 След завладяването на Константинопол от турците през 1453 година църквата е превърната в джамия и във вътрешността ѝ са направени промени, поетапно са издигнати и 4 минарета в ъглите ѝ, а през 16 в. османският проектант Синан достроява спомагателни странични контрафорси, които усъвършенстват стабилността на постройката. В средата на 19 в. на швейцарците братя Фосати е предоставено да реставрират и ремонтират джамията. В този интервал е достроен минбар и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка Мохамед и първите халифи.

 „ Света София “ е първият характерен образец за византийска архитектура и се смята от доста хора за архитектурно знамение. Основният проект на постройката е правоъгълник почти 70 м необятен и 75 м дълъг. В центъра на източната стена има издадена абсида, вътре полукръгла и тристранна извън, на запад църквата е предшествана от екзонартекс и от нартекс, които са от по девет кръстовидно сводести ниши. Зад нартекса на юг се намира кулоар от три кръстовидно сводести ниши, наречени „ преддверието на войните “, където бойците от императорската персонална армия са изчаквали до момента в който императорът участвал на службата.

 В северния завършек на нартекса има наподобяваща лабиринт рампа, която се спуска към галериите. От нартекса към нефа се отварят девет големи порти, централната от които се назовава „ Императорските двери “, защото се е употребила само от императора и неговия антураж. Над централната част на правоъгълната нефа е ситуиран голям купол с няколко по-малки полукуполи в източната и западната страна и конхи над апсидата и четирите ъгли. Те покриват централната част на правоъгълната повърхност на нефа, който е ограден от странични кораби с галерии от горе, минаващи около задната страна на църквата над нартекса. Основната опора на купола се обезпечава от четири колони с неправилна форма, сложени на квадрат с приблизителна широчина 31 м. на всяка страна. От тези колони се издигат четири огромни арки, сред които четири пандантива реализират прехода от квадрата към леко елипсовидната база на купола. Насоченият по посока изток-запад диаметър на купола е дълъг почти 31 м, а този по посока север-юг – почти 33 м, с венец, извисяващ се на 56 метра над пода – съвсем на височината на петнадесететажно здание.

 Куполът има четиридесет ребра, които се пресичат във венеца и в основата са разграничени от четиридесет прозореца. На изток и запад по-малки двойки спомагателни стълбове поддържат двата огромни полукръгли купола, които придават на нефа огромната му дължина, и всеки един от тях е прорязан от дванадесет прозореца – седем в долната и пет в горната част. Между огромните стълбове на север и юг четири монолитни колони от камък вид вер-антик поддържат галериите, до момента в който горе шест колони от същия материал носят стените на тампана. В четирите ъгъла на наоса има полукръгли екседри, покрити с конхи, във всяка от които има по две солидни колони от порфир долу и по шест от вер-антик горе. Зад спомагателните стълбове на изток зад източната стена на църквата се издава полукръгла абсида с конха. На север и юг от главните стълбове има паралелни стълбове, които структурно се съединяват с четири основни контрафорса (подпори) на тези страни и консолидират корпуса на църквата. Те разделят страничните кораби и галериите горе на шест огромни отделения на всеки етаж, по три от всяка страна, които се съединяват едно с друго чрез огромни арки, прехвърлящи се сред стълбовете.

 Капителите на колоните са неповторими и фамозни. Те са от няколко разнообразни вида, само че всички си наподобяват по това, че повърхността им е украсена с акантови и палмови листа, които са изрязани толкоз дълбоко, че основават усещане за бяла дантела на мрачен декор. В центъра на колоните е подложен монограф на Юстиниан и Теодора. Обшитият с мед дирек в северозападния ъгъл на северния транспортен съд е обвързван с преданието, че тук се е появил един път Св. Георги Чудотворец и е придал чудотворна мощ на камъка.

 За горната обшивка на стълбовете и стените е употребявано огромно многообразие от редки и красиви мрамори. В църквата могат да се намерят и други видове украса. Най-знаменитият сред тях е огромният квадрат от „ opus Alexandricum “ на подовата настилка към югоизточната част на нефа. Той се състои най-вече от окръжности, направени от гранит, червен и зелен профит и вер-антик.

Някои от мозайките, непокътнати и до през днешния ден

 От фигуративните мозайки, украсявали в миналото нефа на Света София, се е съхранило малко. Най-голямата и най-красивата от тях е оживяла в конхата на апсидата и на нея са изобразени Девата с Младенеца. От това изображение било снето покривалото на Великденската неделя в 846(5) година На източната част на обрамчващата апсидата арка има голяма мозайка, изобразяваща архангел Гаврил, съпровождатата фигура на архангел Михаил на противоположната стена през днешния ден не съществува като се изключи запазилите се няколко пера от крилата му. И двете мозайки датират от последните години на IX век.

 Други непокътнати мозайки, които могат да се видят и през днешния ден, са на императорски двойки с изображение на Христос сред тях – императрица Зоя и третият и брачен партньор Константин IX Мономах, Йоан II Комнин и Ирина, а техният наследник е изобразен на стеснен панел до тях на страничната стена. Има непокътнати и още две мозайки, на които има изобразени императори – едната е на император Лъв VI Философ, който коленичи пред престол, на който е изобразен Христос, а на другата е показана Богородица с Младенеца, седнала на престол, от едната й страна е изобразен император Константин Велики, който сервира на Богородица заварден със стени град, представляващ Константинопол, а от другата й страна е император Юстиниан I, който ѝ сервира модел на черква символизираща „ Света София “. Последната от изброените мозайки се датира от X век и се допуска, че е била поръчана от Василий II Българоубиец.

 „ Св. София “ оказва съществено въздействие в развиването на архитектурата. Това важи изключително за православните храмове и до ден сегашен. Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, издигнати от Синан и негови възпитаници, следват главния проект на „ Св. София “ - Шехзаде джамия, Сюлейман джамия, Султан Ахмед джамия (Синята джамия) и други След оповестяването на „ Света София “ за музей много от съществуващите мозайки са разкрити отначало, само че са непокътнати и ислямските промени.